Българският народ и коня.

Българският народ е бил войнствен народ. Той се е предвижвал върху коне. Древните хора казват че „Българите са неспособни да се бият пеша, но затова пък са сраснали към своите малки, неуморими и бързи като светкавици коне. На тях те прекарвали по – голямото време от живота си, ту обкрачили  коня, ту седнали на страни като жени. Така на конете си те купували, продавали, ядели, пиели, държали своите речи през време на събрания и даже спели, полегнали на шията на конете си.“ Конската опашка била символ „знаме“ на прабългарите смятана за „свръхестествена сила“. Арабският писател Мусадо пише, че при дунавските прабългари конете, с който воювали пасели свободно в полетата и никои небивало да ги язди в мирно време. Ако някой си позволявал това, бивал наказван със смърт. Ездовото майсторство на българите било съваршено. Още при нахлуването си на балканския полуостров неколкократно са приплували Дунав, хванати за опашките на конете си. Животът на българите е пряко свързан с коня.